България в Антарктика
@antarcticabg.bsky.social
НЕОФИЦИАЛЕН акаунт посветен на българската научно-изследователска база в Антарктика.
Създаден от @chrononaut.bsky.social
UNOFFICIAL account dedicated to Bulgaria's research base in the Antarctic.
Managed by @chrononaut.bsky.social
Създаден от @chrononaut.bsky.social
UNOFFICIAL account dedicated to Bulgaria's research base in the Antarctic.
Managed by @chrononaut.bsky.social
На борда има пресклуб на БТА, защото специалния пратеник на агенцията Константин Карагьозов ще придружи кораба по целия му път до остров Ливингстън и обратно.
Освен множество снимки, интервюта и видеа, той ще напише и дневник на пътуването, който по-късно е публикуван в списание "Лик".
Освен множество снимки, интервюта и видеа, той ще напише и дневник на пътуването, който по-късно е публикуван в списание "Лик".
February 10, 2025 at 5:56 PM
На борда има пресклуб на БТА, защото специалния пратеник на агенцията Константин Карагьозов ще придружи кораба по целия му път до остров Ливингстън и обратно.
Освен множество снимки, интервюта и видеа, той ще напише и дневник на пътуването, който по-късно е публикуван в списание "Лик".
Освен множество снимки, интервюта и видеа, той ще напише и дневник на пътуването, който по-късно е публикуван в списание "Лик".
Участието на научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" #НИК421 в полярни мисии започва на 27 декември 2022 г., когато корабът отплува от Варна като част от 31-вата българска антарктическа експедиция #БАЕ31 натоварен със запаси, екипировка и строителни материали.
Кадри от изпращането:
Кадри от изпращането:
February 10, 2025 at 5:47 PM
След основен ремонт, модернизация и дооборудване, които струват няколко пъти повече от цената за придобиване на кораба, в края на 2022 г. той е готов да се включи в 31-та българска антарктическа експедиция #БАЕ31
Ляво: корабът при покупката му
Дясно: по време на ремонта
Ляво: корабът при покупката му
Дясно: по време на ремонта
February 10, 2025 at 5:06 PM
След основен ремонт, модернизация и дооборудване, които струват няколко пъти повече от цената за придобиване на кораба, в края на 2022 г. той е готов да се включи в 31-та българска антарктическа експедиция #БАЕ31
Ляво: корабът при покупката му
Дясно: по време на ремонта
Ляво: корабът при покупката му
Дясно: по време на ремонта
Корабът се стопанисва от консорциум от 3 организации - Софийският университет, Българският антарктически институт и Висшето военноморско училище (ВВМУ), които целогодишно го използват за целите си.
Екипажът се осигурява от ВВМУ - комбинация от опитни офицери, стажанти и обучаващи се курсанти.
Екипажът се осигурява от ВВМУ - комбинация от опитни офицери, стажанти и обучаващи се курсанти.
February 10, 2025 at 12:07 PM
Корабът се стопанисва от консорциум от 3 организации - Софийският университет, Българският антарктически институт и Висшето военноморско училище (ВВМУ), които целогодишно го използват за целите си.
Екипажът се осигурява от ВВМУ - комбинация от опитни офицери, стажанти и обучаващи се курсанти.
Екипажът се осигурява от ВВМУ - комбинация от опитни офицери, стажанти и обучаващи се курсанти.
В следствие на пандемията и провала на Южен поток "Искатель" се оказва под запор заради дългове.
През 2021 г. България, която от години търси подобен плавателен съд, го купува на изгодна цена - под 2 милиона лева
На 27 юли 2021 г. (денят на Свети Седмочисленици) е кръстен "Св. св. Кирил и Методий"
През 2021 г. България, която от години търси подобен плавателен съд, го купува на изгодна цена - под 2 милиона лева
На 27 юли 2021 г. (денят на Свети Седмочисленици) е кръстен "Св. св. Кирил и Методий"
February 9, 2025 at 4:09 PM
В следствие на пандемията и провала на Южен поток "Искатель" се оказва под запор заради дългове.
През 2021 г. България, която от години търси подобен плавателен съд, го купува на изгодна цена - под 2 милиона лева
На 27 юли 2021 г. (денят на Свети Седмочисленици) е кръстен "Св. св. Кирил и Методий"
През 2021 г. България, която от години търси подобен плавателен съд, го купува на изгодна цена - под 2 милиона лева
На 27 юли 2021 г. (денят на Свети Седмочисленици) е кръстен "Св. св. Кирил и Методий"
През годините корабът е продаван няколко пъти, като през 1989 г. е преименуван на "Far Sleipner".
През 2011 г. го купва руска фирма от Мурманск и го прекръщава на "Искатель".
По-късно го оборудват за изследователски кораб и работи по проекти за подводни газопроводи, вкл. Южен поток.
През 2011 г. го купва руска фирма от Мурманск и го прекръщава на "Искатель".
По-късно го оборудват за изследователски кораб и работи по проекти за подводни газопроводи, вкл. Южен поток.
February 9, 2025 at 3:40 PM
През годините корабът е продаван няколко пъти, като през 1989 г. е преименуван на "Far Sleipner".
През 2011 г. го купва руска фирма от Мурманск и го прекръщава на "Искатель".
По-късно го оборудват за изследователски кораб и работи по проекти за подводни газопроводи, вкл. Южен поток.
През 2011 г. го купва руска фирма от Мурманск и го прекръщава на "Искатель".
По-късно го оборудват за изследователски кораб и работи по проекти за подводни газопроводи, вкл. Южен поток.
Кратка история на научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" (бордови номер НИК 421 #НИК421):
Построен под името "Stad Sleipner" през 1984 г. в норвежките корабостроителници Simek като спомагателен кораб, който да осигурява нефтените платформи в Северно море.
Построен под името "Stad Sleipner" през 1984 г. в норвежките корабостроителници Simek като спомагателен кораб, който да осигурява нефтените платформи в Северно море.
February 9, 2025 at 3:07 PM
Кратка история на научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" (бордови номер НИК 421 #НИК421):
Построен под името "Stad Sleipner" през 1984 г. в норвежките корабостроителници Simek като спомагателен кораб, който да осигурява нефтените платформи в Северно море.
Построен под името "Stad Sleipner" през 1984 г. в норвежките корабостроителници Simek като спомагателен кораб, който да осигурява нефтените платформи в Северно море.
На 2 февруари при научна работа Васил Гурев пропадна в дълбока ледена пукнатина. Полевият асистент Александър Вълчев успя да го задържи и извади на повърхността невредим.
По-късно в базата се проведе демонстрация по безопасно движение по въжета и по спасяване на пострадал с алпийска екипировка.
По-късно в базата се проведе демонстрация по безопасно движение по въжета и по спасяване на пострадал с алпийска екипировка.
February 9, 2025 at 10:23 AM
На 2 февруари при научна работа Васил Гурев пропадна в дълбока ледена пукнатина. Полевият асистент Александър Вълчев успя да го задържи и извади на повърхността невредим.
По-късно в базата се проведе демонстрация по безопасно движение по въжета и по спасяване на пострадал с алпийска екипировка.
По-късно в базата се проведе демонстрация по безопасно движение по въжета и по спасяване на пострадал с алпийска екипировка.
За да запише лично звуци от недрата на ледниците, с помощта на Цветан Паров и Йорданка Донкова, музикантът Марина Великова е станала половин алпинист.
February 2, 2025 at 5:35 PM
За да запише лично звуци от недрата на ледниците, с помощта на Цветан Паров и Йорданка Донкова, музикантът Марина Великова е станала половин алпинист.
Румънският геолог Даниела Паскал събира проби от скали, които се намират над ледниците и съдържат кварц.
Чрез тях е възможно да се разбере кога се е отдръпнал даден ледник, дали това е станало заради ускорените процеси на климатични промени и възможно ли е да има връзка с човешката дейност.
Чрез тях е възможно да се разбере кога се е отдръпнал даден ледник, дали това е станало заради ускорените процеси на климатични промени и възможно ли е да има връзка с човешката дейност.
January 30, 2025 at 8:34 PM
Румънският геолог Даниела Паскал събира проби от скали, които се намират над ледниците и съдържат кварц.
Чрез тях е възможно да се разбере кога се е отдръпнал даден ледник, дали това е станало заради ускорените процеси на климатични промени и възможно ли е да има връзка с човешката дейност.
Чрез тях е възможно да се разбере кога се е отдръпнал даден ледник, дали това е станало заради ускорените процеси на климатични промени и възможно ли е да има връзка с човешката дейност.
Следва един по-особен проект: музикантът Марина Великова (музикален редактор в програма "Хоризонт" на БНР) записва звуците на Антарктика.
Освен това прави интервюта с членове на експедицията и снима работата им.
Ето как записва морски слонове, рухващи ледници и акустиката на ледени пукнатини.
Освен това прави интервюта с членове на експедицията и снима работата им.
Ето как записва морски слонове, рухващи ледници и акустиката на ледени пукнатини.
January 30, 2025 at 8:11 PM
Следва един по-особен проект: музикантът Марина Великова (музикален редактор в програма "Хоризонт" на БНР) записва звуците на Антарктика.
Освен това прави интервюта с членове на експедицията и снима работата им.
Ето как записва морски слонове, рухващи ледници и акустиката на ледени пукнатини.
Освен това прави интервюта с членове на експедицията и снима работата им.
Ето как записва морски слонове, рухващи ледници и акустиката на ледени пукнатини.
На 10 януари 2025 г. членове на екипажа на #НИК421 и проф. Любомир Иванов стават първите българи стъпили на остров Смит (на 120 км. от българската база)
Слизат на брега с 2 лодки с цел оглед и оценка за научноизследователска дейност
При следващо ходене с по-голям екип от учени ще се вземат и проби
Слизат на брега с 2 лодки с цел оглед и оценка за научноизследователска дейност
При следващо ходене с по-голям екип от учени ще се вземат и проби
January 30, 2025 at 5:50 PM
На 10 януари 2025 г. членове на екипажа на #НИК421 и проф. Любомир Иванов стават първите българи стъпили на остров Смит (на 120 км. от българската база)
Слизат на брега с 2 лодки с цел оглед и оценка за научноизследователска дейност
При следващо ходене с по-голям екип от учени ще се вземат и проби
Слизат на брега с 2 лодки с цел оглед и оценка за научноизследователска дейност
При следващо ходене с по-голям екип от учени ще се вземат и проби
От своя страна орнитолозите Боян Мичев и Илия Ватев проучиха установени и потенциални места за гнездене на птици на остров Дисепшън.
Ето снимки от пребиваването на българския екип на острова и от обработката на взетите проби в лабораторията на българската база след завръщането на остров Ливингстън.
Ето снимки от пребиваването на българския екип на острова и от обработката на взетите проби в лабораторията на българската база след завръщането на остров Ливингстън.
January 30, 2025 at 2:30 PM
От своя страна орнитолозите Боян Мичев и Илия Ватев проучиха установени и потенциални места за гнездене на птици на остров Дисепшън.
Ето снимки от пребиваването на българския екип на острова и от обработката на взетите проби в лабораторията на българската база след завръщането на остров Ливингстън.
Ето снимки от пребиваването на българския екип на острова и от обработката на взетите проби в лабораторията на българската база след завръщането на остров Ливингстън.
На юг от остров Ливингстън се намира остров Десепшън, където има испанска база - "Габриел де Кастиля".
Пътуване на #НИК421 до там с цел доставка на материали даде възможност на учените да вземат проби и извършат наблюдения.
Биолозите Светослав Димов и Весна Мачич вземат проби от морското дъно:
Пътуване на #НИК421 до там с цел доставка на материали даде възможност на учените да вземат проби и извършат наблюдения.
Биолозите Светослав Димов и Весна Мачич вземат проби от морското дъно:
January 30, 2025 at 2:15 PM
На юг от остров Ливингстън се намира остров Десепшън, където има испанска база - "Габриел де Кастиля".
Пътуване на #НИК421 до там с цел доставка на материали даде възможност на учените да вземат проби и извършат наблюдения.
Биолозите Светослав Димов и Весна Мачич вземат проби от морското дъно:
Пътуване на #НИК421 до там с цел доставка на материали даде възможност на учените да вземат проби и извършат наблюдения.
Биолозите Светослав Димов и Весна Мачич вземат проби от морското дъно:
Картирането се извършва от лодка "Зодиак" с участието на логистиците кап. Елка Василева и инж. Росен Стефанов.
Използват се многолъчев ехолот и страничено сканиращ сонар.
Триизмерната карта на морското дъно ще е от полза не само за плаването в залива, а и за провеждането на научни изследвания.
Използват се многолъчев ехолот и страничено сканиращ сонар.
Триизмерната карта на морското дъно ще е от полза не само за плаването в залива, а и за провеждането на научни изследвания.
January 30, 2025 at 11:44 AM
Картирането се извършва от лодка "Зодиак" с участието на логистиците кап. Елка Василева и инж. Росен Стефанов.
Използват се многолъчев ехолот и страничено сканиращ сонар.
Триизмерната карта на морското дъно ще е от полза не само за плаването в залива, а и за провеждането на научни изследвания.
Използват се многолъчев ехолот и страничено сканиращ сонар.
Триизмерната карта на морското дъно ще е от полза не само за плаването в залива, а и за провеждането на научни изследвания.
Българската база е разположена на брега на вътрешния залив Емона, който е част от Южния залив на остров Ливингстън.
Геофизикът Кирил Велковски извършва детайлно хидрографско картиране на Южния залив използвайки специална апаратура предоставена от Центъра за подводна археология в Созопол.
Геофизикът Кирил Велковски извършва детайлно хидрографско картиране на Южния залив използвайки специална апаратура предоставена от Центъра за подводна археология в Созопол.
January 30, 2025 at 11:43 AM
Българската база е разположена на брега на вътрешния залив Емона, който е част от Южния залив на остров Ливингстън.
Геофизикът Кирил Велковски извършва детайлно хидрографско картиране на Южния залив използвайки специална апаратура предоставена от Центъра за подводна археология в Созопол.
Геофизикът Кирил Велковски извършва детайлно хидрографско картиране на Южния залив използвайки специална апаратура предоставена от Центъра за подводна археология в Созопол.
Проектът на арх. Евхарис Гуруди се фокусира върху това как дизайнът на изследователските станции влияе върху усещанията на обитателите им.
Снимки от уъркшоп за "Концептуално картографиране" с участието на учени и логистици, в който те идентифицират удобни и неудобни модели за придвижване из базата.
Снимки от уъркшоп за "Концептуално картографиране" с участието на учени и логистици, в който те идентифицират удобни и неудобни модели за придвижване из базата.
January 26, 2025 at 6:04 PM
Проектът на арх. Евхарис Гуруди се фокусира върху това как дизайнът на изследователските станции влияе върху усещанията на обитателите им.
Снимки от уъркшоп за "Концептуално картографиране" с участието на учени и логистици, в който те идентифицират удобни и неудобни модели за придвижване из базата.
Снимки от уъркшоп за "Концептуално картографиране" с участието на учени и логистици, в който те идентифицират удобни и неудобни модели за придвижване из базата.
Това е апаратура за радио-наблюдения на Слънцето, с която работи Ивайло Начев от ТУ.
Тя отчита радио емисии от Слънцето, изменения на магнитното поле в полярните области, ефектите от слъчевите изригвания върху D-слоя на йоносферата.
Близостта до полюса позволява 20 часа наблюдения на ден.
Тя отчита радио емисии от Слънцето, изменения на магнитното поле в полярните области, ефектите от слъчевите изригвания върху D-слоя на йоносферата.
Близостта до полюса позволява 20 часа наблюдения на ден.
January 26, 2025 at 5:39 PM
Това е апаратура за радио-наблюдения на Слънцето, с която работи Ивайло Начев от ТУ.
Тя отчита радио емисии от Слънцето, изменения на магнитното поле в полярните области, ефектите от слъчевите изригвания върху D-слоя на йоносферата.
Близостта до полюса позволява 20 часа наблюдения на ден.
Тя отчита радио емисии от Слънцето, изменения на магнитното поле в полярните области, ефектите от слъчевите изригвания върху D-слоя на йоносферата.
Близостта до полюса позволява 20 часа наблюдения на ден.
Г. Георгиева е главен асистент в катедра "Метеорология и геофизика" на Физическия факултет на СУ.
В. Гурев е от доайените на българските антарктически експедиции и това е неговата 13-а мисия. Ядрен физик в катедра "Атомна физика" на Физическия факултет на СУ.
Ето го до измервателна станция.
В. Гурев е от доайените на българските антарктически експедиции и това е неговата 13-а мисия. Ядрен физик в катедра "Атомна физика" на Физическия факултет на СУ.
Ето го до измервателна станция.
January 26, 2025 at 5:14 PM
Г. Георгиева е главен асистент в катедра "Метеорология и геофизика" на Физическия факултет на СУ.
В. Гурев е от доайените на българските антарктически експедиции и това е неговата 13-а мисия. Ядрен физик в катедра "Атомна физика" на Физическия факултет на СУ.
Ето го до измервателна станция.
В. Гурев е от доайените на българските антарктически експедиции и това е неговата 13-а мисия. Ядрен физик в катедра "Атомна физика" на Физическия факултет на СУ.
Ето го до измервателна станция.
Друг екип, чиито изследвания са фокусирани върху ледниците, е на Гергана Георгиева и Васил Гурев от Физическия факултет на СУ
Те проучват движението на ледниците и връзката му с различни фактори, вкл. земетресенията
През 2015 г. Георгиева инсталира първата българска антарктическа сеизмична станция
Те проучват движението на ледниците и връзката му с различни фактори, вкл. земетресенията
През 2015 г. Георгиева инсталира първата българска антарктическа сеизмична станция
January 26, 2025 at 5:06 PM
Друг екип, чиито изследвания са фокусирани върху ледниците, е на Гергана Георгиева и Васил Гурев от Физическия факултет на СУ
Те проучват движението на ледниците и връзката му с различни фактори, вкл. земетресенията
През 2015 г. Георгиева инсталира първата българска антарктическа сеизмична станция
Те проучват движението на ледниците и връзката му с различни фактори, вкл. земетресенията
През 2015 г. Георгиева инсталира първата българска антарктическа сеизмична станция
Още кадри от работата на Йорданка Донкова и Цветан Паров:
January 26, 2025 at 3:55 PM
Още кадри от работата на Йорданка Донкова и Цветан Паров:
Да започнем с глациоложките проучвания.
Тук виждаме Йорданка Донкова и Цветан Паров от БАН, които се спускат на над 20 метра дълбочина в пукнатините на ледник, за да разположат сензори за температура и посока на въздушните течения.
Изследват как пукнатините се разширяват и топят ледника отвътре.
Тук виждаме Йорданка Донкова и Цветан Паров от БАН, които се спускат на над 20 метра дълбочина в пукнатините на ледник, за да разположат сензори за температура и посока на въздушните течения.
Изследват как пукнатините се разширяват и топят ледника отвътре.
January 26, 2025 at 10:49 AM
Да започнем с глациоложките проучвания.
Тук виждаме Йорданка Донкова и Цветан Паров от БАН, които се спускат на над 20 метра дълбочина в пукнатините на ледник, за да разположат сензори за температура и посока на въздушните течения.
Изследват как пукнатините се разширяват и топят ледника отвътре.
Тук виждаме Йорданка Донкова и Цветан Паров от БАН, които се спускат на над 20 метра дълбочина в пукнатините на ледник, за да разположат сензори за температура и посока на въздушните течения.
Изследват как пукнатините се разширяват и топят ледника отвътре.
Всичките 11 научни проекта, които са част от текущата #БАЕ33 (33-та българска антарктическа експедиция) са вече в ход.
Включват изследвания и дейности в много области: метеорология, геология, глациология, сеизмология, орнитология, ихтиология, микробиология, картография, психология, архитектура.
Включват изследвания и дейности в много области: метеорология, геология, глациология, сеизмология, орнитология, ихтиология, микробиология, картография, психология, архитектура.
January 25, 2025 at 3:24 PM
Всичките 11 научни проекта, които са част от текущата #БАЕ33 (33-та българска антарктическа експедиция) са вече в ход.
Включват изследвания и дейности в много области: метеорология, геология, глациология, сеизмология, орнитология, ихтиология, микробиология, картография, психология, архитектура.
Включват изследвания и дейности в много области: метеорология, геология, глациология, сеизмология, орнитология, ихтиология, микробиология, картография, психология, архитектура.
Пътуването с кораб от България до отдалечения на 14000 километра остров Ливингстън отнема близо 2 месеца, затова повечето членове на експедицията пътуват със самолет до Пунта Аренас (Чили) или Ушуая (Аржентина) и от там с нашия или партньорски кораб до базата
Дори така пътуване отнема около седмица
Дори така пътуване отнема около седмица
January 25, 2025 at 2:27 PM
Пътуването с кораб от България до отдалечения на 14000 километра остров Ливингстън отнема близо 2 месеца, затова повечето членове на експедицията пътуват със самолет до Пунта Аренас (Чили) или Ушуая (Аржентина) и от там с нашия или партньорски кораб до базата
Дори така пътуване отнема около седмица
Дори така пътуване отнема около седмица